Експлоатация и разхищение: Скритата цена на дрехите, които носим!
Кой не обича шопинг лечението? Благодарение на магазините за „ бърза мода “ (от англ. – fast fashion) красивите облекла в никакъв случай не са били по-достъпни. Ако в предишното модата е била разкош, то през днешния ден всеки може да си купи чанта (почти) като на Кендъл Дженър за горе-долу 20 лв.. На доктрина всичко това звучи супер, само че – както гласи остарялата сентенция, безвъзмезден обяд няма. За да може ние да притежаваме купища облекла, някой различен заплаща висока цена. От разхищаване на еко запаси до човешка употреба, ето за какво бързата мода не си коства (и по какъв начин да скъсаме с нея):
Еко злополука
По данни на BBC над 92 милиона тона облекла се озовават в сметищата годишно: това е все едно да изхвърляме един камион с дрехи всяка секунда. Голяма част от този текстил в никакъв случай не е бил носен – или даже продаван. За разлика от висшата мода, която се лимитира до две сбирки годишно (пролет-лято и есен-зима), бързата мода бълва по 4-5 „ микро сбирки “ на месец. За да поддържат тази неестествено висока циркулация, доста марки изхвърлят непродадените си „ остарели “ (разбирайте: от преди 2-3 месеца) облекла. Колкото повече купуваме от сходни марки, толкоз повече насърчаваме този циничен цикъл.
Виж още: БГ Меме: Най-забавните български страници в Instagram!
Цената на модата
Ситуацията става още по-стряскаща, когато вземем поради количеството запаси, което производството на облекла изисква. За да се направи един чифт дънки (от развъждането на памука до шиенето на продукта) са нужни над 6 000 литра вода: това е количеството, което един човек изпива в границите на 10 години. Веднъж изхвърлени, тези дънки се разграждат в природата за два века – по-дълго даже от някои типове пластмаса.
Жертви на промишлеността
Цената на модата не се изчерпва единствено с естествени запаси: нейни жертви са и хората. За да бъдат облеклата ни налични за жълти стотинки, стилните марки отстраняват разноски от индустриалния развой – или с други думи, не заплащат на чиновниците си. По данни на екологичната самодейност Remake служащите в текстилни заводи в Етиопия (където се създават доста марки за бърза мода) печелят едвам ¼ от минималната заплата в страната: за съпоставяне това е еквивалентът на месечно възнаграждение от 150 лв. в България. От организацията рапортуват също, че доста заводи оказват душевен и даже физически тормоз, с цел да карат чиновниците си да работят по-бързо. Да – става дума за хора на другия завършек на глобуса, само че облеклата, които виждаме изложени в мола, са създадени от техните ръце.
Виж още: Пълно факсимиле: Филмовите сюжети, които ни е писнало да гледаме!
А в този момент какво?
Как обаче може можем да променим нещата? Разбира се, няма потребност да се заравяме под купища виновност, нито пък да спрем да пазарим облекла напълно. Отговорът е в това да станем осъзнати консуматори – да заобикаляме магазините за бърза мода и да купуваме единствено неща, от които в действителност имаме потребност. Ако желаеме да сме в крайник с трендовете, магазините и приложенията за облекло втора употреба са добър вид. Днес има и доста платформи (включително в България), които поправят и препродават остарели облекла в положително положение, както и нови такива с дребни недостатъци. Друга алтернатива е да организираме замяна на облекла с другари – с изключение на природосъобразна, тази концепция е и много занимателно занятие. За край (но не на последно място): значимо е да приказваме по тематиката с околните си. Колкото повече от нас създадат дребни, само че смислени промени в живота си, толкоз по-бързо ще променим системата.
Изображение: iStock
